Класическата ера (около 9 век до 16 век) е златен период на яванска и балийска музика със силно индуистко-будистко влияние.
Малайската ера (16 -ти Аба до 19 век) е ера, в която малайската музика започва да се развива в Индонезия с влиянието на арабски и Индия.
Ерата на Керонконг (в края на 19 век до началото на 20 век) е време, в което музиката на Керонконг започва да бъде популярна в Индонезия с влиянието на португалците.
Ерата на Dangdut (през 60 -те години досега) е ера, в която Music Dangdut, която идва от смесица от малайска, индийска и арабска музика, се превърна в популярна музика в Индонезия.
По време на холандския колониален период музиката на керонконг става популярна сред индо или холандско-индонезийски потомци.
По време на японския колониален период японската музика и индонезийските патриотични песни станаха популярни.
Яванската и балийската музика на Gamelan има много видове традиционни музикални инструменти, изработени от метал, дърво и кожа.
Традиционната музика на Minangkabau, като Talempong и Saluang, има много силен елемент на импровизация.
Традиционната сунданска музика, като Angklung и Egung, има музикални инструменти, изработени от бамбук.
Индонезийските регионални песни, като Love от Maluku и Es Land Cille от Sunda, често се пеят на национални тържества.
