Паричната политика е един от начините на индонезийското правителство да контролира инфлацията и да регулира икономическия растеж.
Bank Indonesia е институция, отговорна за прилагането на паричната политика в Индонезия.
Паричната политика може да се проведе чрез няколко инструмента като лихвени проценти, валутни резерви и операции на открит пазар.
Основната цел на паричната политика е да се поддържа ценовата стабилност и инфлацията на контрола.
Лихвените проценти са един от най -често използваните инструменти в паричната политика, където увеличаването на лихвите може да намали потребителското търсене и да потисне инфлацията.
Инфлацията в Индонезия е силно повлияна от външни фактори като световните цени на петрола и валутните курсове на рупия.
Валутни резерви са запаси от чуждестранна валута, собственост на Bank Indonesia и могат да бъдат използвани за поддържане на стабилността на валутния курс на Рупия.
Операциите на отворения пазар са политика, при която Банката Индонезия купува или продава държавни ценни книжа, за да регулира размера на паричното предлагане на пазара.
Паричната политика също може да повлияе на икономическия растеж, където политиките, които са твърде тесни, могат да причинят забавящ растеж.
Освен банковата Индонезия, индонезийското правителство може да използва и фискални политики като публични разходи и данъци като начин за регулиране на икономическия растеж и инфлация.
