ДНК е открита за първи път от швейцарски учен на име Фридрих Мишер през 1868 г.
ДНК първоначално се нарича нуклеин и се счита за вещество, което няма важна роля в организма.
Откриването на структурата на ДНК е извършено от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 г.
Уотсън и Крик използват данни от предишни изследвания, проведени от Розалинд Франклин и Морис Уилкинс.
ДНК структурата се състои от две нишки, които са свързани през основна двойка.
Основите в ДНК се състоят от аденин, тимин, гуанин и цитозин.
Гените са част от ДНК, които съдържат генетична информация, необходима за контрол на функцията и характеристиките на организмите.
ДНК може да бъде наследена от родител до дете чрез репродуктивния процес.
Промените в ДНК могат да причинят генетични мутации, които могат да повлияят на функцията на организма.
Откриването на ДНК отвори пътя за откриването и развитието на технологията за генно инженерство, които могат да се използват за лечение на различни заболявания.
