Утилитаризмът е етична теория, която гласи, че правилното действие е действието, което дава най -голяма полза за броя на хората.
Концепцията за утилитаризъм е въведена за първи път от британския философ Джеръми Бентам през 18 век.
Бентам развива принципа на утилитаризма, като предлага идеята, че човешкото щастие е основната цел на тяхното съществуване и всяко действие трябва да бъде измерено въз основа на нейното положително въздействие върху човешкото щастие.
В контекста на Индонезия утилитаризмът е използван в много публични политики, като например в развитието на инфраструктурата и опазването на околната среда.
Прилагането на утилитаризма в политиките за развитие на инфраструктурата може да се види от усилията на правителството за увеличаване на достъпността и комфорта на обществения транспорт, което се очаква да подобри благосъстоянието на общността.
Междувременно прилагането на утилитаризма в опазването на околната среда може да се види от усилията на правителството да намали емисиите на парникови газове и да подобри качеството на въздуха, което се очаква да подобри благосъстоянието на човека като цяло.
Въпреки това, критиката към утилитаризма се появи и в Индонезия, особено в контекста на правата на човека и социалната справедливост.
Някои критици смятат утилитаризма за твърде фокусиран върху ползите от мнозинството и игнорират интересите на малцинството.
Освен това критиците подчертават и проблема с измерването на ползите и загубите, които често са трудни за измерване обективно.
Независимо от това, утилитаризмът остава една от важните етични теории в индонезийския контекст и се използва като ръководство в много публични политики.
